Струва ми се обаче, че човек който си зададе въпроса в каква България иска да живее, вече е взел своето решение да остане. Задаването на този въпрос към себе си, за по-активно мислещите хора сякаш автоматично носи и следващия въпрос – а какво мога да направя аз, за да променя нещо в страната си. Може и да е малко банално. Може и да напомня на прословутата фраза на Джон Кенеди, която американците толкова обичат, но въпреки това смятам, че всеки който се пита в каква страна иска да живее, рано или късно започва да мисли над това какво може да направи за да я промени.

Отдавна взех своето решение да остана. Всъщност никога и не съм се замислял твърде дълбоко, отговорът просто дойде от само себе си. Естествено, някак логично дойде и точно този въпрос – в каква Бълаграия искам да живея. Отговорът беше кратичък – в по-добра. Какво обаче означава по-добра страна? Понякога сякаш в народопсихологията на българина е заложено просто да е недоволен от нещата на пук, просто така. Попиташ ли го пък, не може да даде точни причини за своето недоволство. Преди да си отговори човек на въпроса какво е по-добра страна обаче, трябва първо да разбере какво точно не му харесва в настоящата ситуация, за да си изгради представа за това което всъщност желае да се промени. Така и аз стигнах до своите изводи. Разбрах, че искам да живея в съвременна страна, страна където мисленето не е закостеняло. Искам да живея в чиста страна, страна където улиците не тънат в мръсотия и където въздухът е чист, а децата не страдат от астма всяка пролет заради изключително съвременния метод за борба със заледяванията чрез пясък. Искам да живея в страна, където човешкият живот значи нещо, където семейството е ценност и където младите хора могат да създадат семейство без да трябва да се притесняват преди всичко за оцеляването. Искам да живея в страна където агресията не е в основата на всичко, където образованието е нормално, където родителят може да изпрати детето си спокойно на училище. Страна където да не ставаш подвластен на някого само защото си от даден етнос, защото си икономически зависим от него или просто защото нямаш същото финансово състояние. Искам страна в която законите да са в сила за всички и всички да са равни пред закона. Искам страна в която институциите да не мачкат индивида, когато той има желанието и опитва да се развива, страна в която държавата да осигури за отделния човек условията в които той да може чрез собствената си инициатива да гради себе си и своя свят. Искам да живея в страна, от която да не ме е срам когато я споменавам в чужбина, която да не е известна на света най-вече със своята корупция, мафия и сива икономика. Или на кратко казано, искам да живея в свободна, чиста страна в която да реализирам себе си и с която да се гордея не само заради това което е била, но и заради това което е и което ще бъде.

Разбира се всичко това е съвсем ясно и разбираемо за всеки, който е поживял известно време в българската действителност и вероятно е достигнал до същите изводи. Проблемите са известни и след като човек си изясни какво иска да се промени, следва и въпросът как. Повечето хора си казват, че от тях нищо не зависи, че те не могат да променят нищо така или иначе и се затварят в своя малък свят, стават част от проблема подражавайки на всички други или просто бягат някъде там далеч, където проблемът вече не съществува, защото го е разрешил някой друг. Да индивидът сам по-себе си може да изглежда безсилен, но бездействието, неангажираността е най-големият враг на обществото и свободата. Малките действия в правилната посока на един в голямата картина могат да се окажат от огромно значение събрани заедно с правилните действия на стотици или хиляди други. Ако всеки един от нас има проактивно поведение по отношение на това какво трябва да се промени в света около нас, в нашата страна и действа, макар и с малки жестове в тази посока, то промяната неимоверно ще настъпи.

Често се улавям, че си задавам въпроса в каква страна искам да живея ежедневно, дори ежечасно. Понякога под различни форми като в какъв блок искам да живея, в какъв автобус искам да се возя, как искам да общувам с хората, в какъв град искам да живея, та дори и глобалното в какъв свят искам да живея. Тези въпроси често са обвързани с дадени житейски ситуации и отговорът винаги е с едно и също значение – по-добър. Този въпрос и неговите разновидности са едно провокиране към личността в момент на вземане на решение в дадена ситуация. Тази себепровокация води обикновено до вземане на решението за промяна към по-добро. Човек не си хвърля фаса или хартийката на улицата, или на стълбището, а се оглежда за кошче. Не нагрубява дошлите в общината граждани, а говори с тях топло и сърдечно, разяснява им проблема. Не приготвя банкнота от петдесет лева при документите на колата си, а спазва закона и внимава да не направи нарушение. Могат да се дадат хиляди други примери от ежедневието на всеки, моменти в които човек има възможността да  реши да промени нещо около себе си към по-добро.