Николо Макиавели

Владетелят

Николо Макиавели живее в Италия по времето на Ренесанса. През този исторически период най-популярното държавно устройство по италианските земи е бил градът-държава, ярък пример за което е и самата Флоренция, където през 1469г. се ражда и Макиавели. Той израства през управлението на Лоренцо Великолепни, който обаче е свален през 1492г., когато във Флоренция се създава република. Макиавели заема различни постове в републиканското управление и е виден участник в обществения живот. Този период от неговия живот не продължава дълго, т.к. през 1512г. с помощта на испанците републиката е свалена от сина на Лоренцо Великолепни – Лоренцо де Медичи. Като бивш републиканец Макиавели бива прокуден от управлението. Именно в този период той се очертава и като политически мислител. Става първият който се стреме да изгради държавната политика върху солидна философска основа. Макиавели говори за политиката едновременно като за наука и изкуство, като за пръв път възприема държавата в смисъл близък до съвременния – властническа обществена организация. За Макиавели властта е само тогава истинска държавна власт, когато се крепи на законите и служи на правото. Той е единственият по онова време, който разбира, че промените които трябва де се извършат в тогавашното управление трябва да тръгват от основите. Не бленува за империи и единство на всички християни, както повечето негови съвременници, а напротив, става първият Идеолог на обединена Италия, независима национална държава в която религията има минимална роля, а католицизма по-специално – никаква.

Всички тези идеи са били изключително новаторски за времето си. Много от тях са останали неразбрани или са били интерпретирани по такъв начин, че да служат на чужди цели, както правят католиците и протестантите. Вероятно една от причините е, че основните идеи на Макиавели са включени на различни места в произведението му “Владетелят” и това донякъде дава възможност за различни тълкувания.

Реално флоренцианецът създава тази книга с цел да я представи на Лоренцо де Медичи и да привлече неговото благоразположение, т.к. по това време, както вече казах е бил отритнат и не е можел да си намери работа във възстановената монархия. Самото произведение е съставено така, че да улесни владетелят в неговото управление и започва с обръщение към него в което авторът внимателно предлага своето познание и търси благословията му. Такава обаче той не получава, но въпреки това книгата му се превръща в едно от най значимите произведения на този период.

Тя е оформена в шестнадесет глави, всяка от която се спира върху основни моменти в управлението и поясняващи примери от историята. Макиавели започва с онова, което именно характеризира владетелят като такъв – неговите владения, като постепенно в първите девет глави разяснява всичко свързано с тях и тяхното управление. Според автора всички видове власт които са господствали над хората са били или княжества или републики. Княжествата или биват наследствени или нови. Новите или се завоюват изцяло на ново или се завоюват и присъединяват към наследствените. Населението в тези завоювани владения или е свикнало да е под властта над владетел или е свикнало да е свободно. Тези владения се завоюват или със собствено или с чуждо оръжие, или с доблест или с късмет. Всичко това Макиавели посочва в първа глава и от тук нататък се заема да го разясни. Той не засяга републиките, а говори преди всичко за княжествата, т.к. все пак целта е да се спечели благоговението на Лоренцо де Медичи, а и самият автор твърди, че в този момент монархията е била най-подходящото управление за Флоренция. Той пояснява, че е по-лесно да се запази властта в наследствените владения, отколкото в новите. Това по принцип е така, освен ако владетелят не покаже някакви необичайни пороци, които да му навлекат ненавистта на поданиците, нещо което обаче в средновековието се е случвало твърде често.