Глобалното затопляне

Процесът глобално затопляне се дължи на т.н. парников ефект. При него топлинната енергия достигаща до земята от слънцето преминава през земната атмосфера, отразява се от земята и бива задържана пак благодарение на атмосферата, като това става благодарение на определени газове като въглеродният двуоксид например. Парниковият ефект е съществувал на земята от момента в който тя е получила атмосфера и е едно от условията на тази планета да се зароди живот. Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Това обаче, съвсем не означава, че условията за живот се подобряват, напротив. Изследванията на климата през последния век вече показват, че планетата се затопля твърде много. Десетте най-горещи години в историята са били след 1980г. Планетата като цяло може да се затопли с повече от 5° С през следващия век. Преди 15000г. в пика на ледниковия период е била с около 5° по-студена от днес. Преценката е, че морското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, т.к. покачването на температурата води до топенето на ледниковите шапки и глетчерите. Това ще доведе до тотално изчезване на цели островни нации, наводняване на крайбрежни райони, на множество плодородни равнинни земи. Топенето на леда може да наруши баланса на солената вода в океаните и да измени морските течения. Това от своя страна ще има много и различни негативни последствия. В някои райони съществува вероятността температурите да се покачат изключително и да се стигне до суша, а в резултат на нея до глад и мизерия в огромни размери. В други райони изчезването на топлите течения би довело до спад в температурите, особено в северното полукълбо. Така се очертава картината на изключително резки амплитуди в топлите и студените месеци – жеги в южните ширини и неспирни валежи и наводнения в умерените и по-северните, като тази граница на климатичните зони ще изчезне. Истината е, че реално това вече се случва.

Съществува т.н. Хипотеза Гея, изложена от ученият Джеймс Лавлок, която разглежда планетата като саморегулираща се система, като тази на човешкото тяло. Днес сме изправени пред трансформация на планетата и съществуващите екосистеми. Когато външна инфекция засегне тялото, то реагира с треска, за да концентрира всичката си енергия да унищожи чуждия организъм. Ако продължим с дейностите които подкопават околната среда и собственото ни съществуване ние ще се превърнем в този чужд организъм.

Въпросът е какво да се направи, за да се спре развитието на този негативен процес. Какво правят нашите правителства за това? През 1992г. 150 правителства подписват “Структурна конвенция за промяната на климата” Много от тях обаче се опитват да избегнат обвързването с конкретни действия. Повечето страни – развити и развиващи се обещават да намалят отделянето на парникови газове. Ограничаването на изхвърлянето на газовете може да се постигне чрез три стъпки: преминаване от твърди горива към репродуцираща се енергия, използването на енергията ефективно и пълноценно и спирането на унищожаването на горите, т.к. именно те основно преработват въглеродният двуокис в атмосферата обратно в кислород. Тези три момента биха променили и качеството на живот. Правителствата трябва да се договорят за общо ограничаване на изхвърлянето на парникови газове и да увеличават забраните от година на година, докато нивото е достатъчно ниско, за да се спре процеса не прекомерното затопляне на планетата.