Съизмеримостта на стоките, разделението на труда и същността на парите според древногръцките мислители

В древна Елада разменните отношение са достигнали онзи момента в който натуралната размяна вече е преминала към стоково-парична такава. Появили са се и наченки на едно ново взаимоотношение – лихварството, размяната на пари за пари. В такава среда е съвсем естествено будните умове на деня, като Ксенофонт, Платон и Аристотел, да си зададат въпроси във връзка със съизмеримостта на стоките и същността на парите. Нормално е разбира се и техните идеи да се различават. Някои биват крайни, други по-умерени и по-обективни, но като цяло всички улавят духа на тогавашната епоха.

Ксенофонт не говори за парите с предубеденост. Той вижда положителните им черти. Определя ги като необходимост за справяне с кризисни ситуации, за придобиване на продоволствия в случай на безплодие на земята или за наемане на спомагателна армия при военни несполуки. Той не пропуска обаче да посочи и факта, че хората не рядко използват златото (парите) за натрупване, че колкото повече имат толкова повече им се иска да имат, колкото по-процъфтяващ е градът, толкова по-високи изисквания към своето ежедневие имат гражданите му и от толкова повече пари се нуждаят. Въпреки това Ксенофонт като цяло се опитва да съвмести натуралното с паричното стопанство.

Платон от своя страна не е така добре настроен към парите и разменните отношения които произтичат от тях. Той развива вижданията си в творбата си “Държавата” и като основоположник на нормативно-антологичната парадигма заема крайна и неподлежаща на развитие позиция – парите са нечестиви. Основната тема с която Платон се занимава обаче, е разделението на труда. Той вижда в него основаната причина за образуването на държавата, т.к. човек не е можел да задоволява всичките си потребности и се е наложило хората да се събират, за да разпределят труда си. Според мислителя всеки човек е роден с особени вродени способности и трябва да заема подходящото за него място в разделението на труда в идеалната платонова държава. В тази идеална държава и по-точно във връзка с кастата на стражите-пазители, Платон изказва и своето мнение относно същността на парите. Според него от тях за хората произлизат само нечестиви дела. В тази връзка стражите на идеалната платонова държава не бива да имат досег със златото или да притежават собствена земя или домове, т.к това би ги превърнало от стражи в собственици и земеделци.