Традиционно в законодателния процес са обособени три главни фази – начална (внясяне), същинска (обсъждане и гласуване) и заключителна (санкция, промуголация и обнародване).

Внасяне на законопроекта. Законодателна инциатива.

Внася се надлежно оформено предложение за създаване, изменение или отменяне на закон. Това може да направи субект, който според действащото конституционно право има законодателна инициатива. Възниква правоотношение – от едната страна е вносителят, а от друга – парламентът. Парламентът е длъжен да разгледа предложението и да се произнесе:

- да приеме закона със или без изменения спрямо проекта;

- да отхвърли законопроекта;

- да остави законопроекта в някой от законодателните стадии; с приключване на легислатурата той “умира”.

Историческото развитие показва, че първоначално правото на законодателна инициатива е било у монарха като у суверен, който разполага с пълнотата на цялата власт. По – късно, след продъжителни борби, феодалния парламент успява да извоюва правото той единствен да вняся законопроекти, засягащи данъците. Голямо постижение в развитието на парламентаризма е извюването и признаването правото на законодателна инициатива у парламента, конкуриращо се с това на монарха. След буржоазните революции, в условията на пазарно стопанство, се засилва ролята на правителството и правото на законодателна инициатива, като постепенно преминава у него (правителството), като държавна институция. Днес в развитите страни правителството е вносител на 90% от внесените законопроекти, то дори успява да реализира около 90% от постъпилите си законопроекти, превърнали се в закони.

Субекти.