Макар и да се намираме в ХХI век, макар да се предполага, че човечеството е достигнало едно по-високо духовно и интелектуално ниво на развитие, че се е насочило към световният мир и всеобщото благоденствие, всеки трезво мислещ човек с отворени за света очи може да види, че нещата съвсем не стоят така. Напротив, именно сега на преден план излизат стари конфликти и назряват нови, именно в този „светъл” и така бленуван ХХI век понятия като религиозен екстремизъм, тероризъм и нещо което трябваше да сме изживели през ХХ век – крайният национализъм, отново се провират в нашето ежедневие и ни заливат от електронните медии. Нещо повече от това, ние се сблъскваме с тях всеки ден от нашия живот, осъзнато или не. Основният проблем разбира се идва най-вече и преди всичко от културните различия между отделните цивилизации, етноси и религии, като често нещата до такава степен преливат едно в друго, че е трудно да се намерят точни граници.

България като страна с пъстра история и множество различни етноси и вероизповедания на своята територия също не е подмината от тези глобални процеси, които съвсем не са характерни само за страните от третия свят и развиващите се страни, за каквато между впрочем, България вече не се счита.

Не е необходимо да се навлиза дълбоко в българската история. Всеки минал през образователната система е запознат с нея в една или друга степен. Известни са му съдбините на българския народ и културните сблъсъци с други етноси. Балканите от край време са познати като кръстопът на който се срещат различни народи, борейки се за надделяване, познати са като буре с барут, а и малките деца в Западна Европа знаят, че са източник на непрестанни конфликти на етническа основа до такава степен, че поводът за една от световните войни е именно балкански. За съжаление историята сякаш се повтаря отново и отново, а проблемът все не намира своето решение, вероятно защото то не се и търси истински.