За разлика от репресивните форми на действие от страна на органите на реда, които са действия – постфактум, превенцията се изразява в установяване на причините за престъпността и тяхното отстраняване. Очевидно това е един модерен начин на мислене, по-скоро нетипичен за българската действително от последните 20 -години. За да се извършва ефективно превенция на престъпността, преди всичко трябва да се измени подходът към самият проблем „престъпност”, т.е. да се пречупи целият светоглед не само на хората работещи в структурите за сигурност, на хората във властта, но и на самите граждани. Световният опит сочи, че превенция на престъпността е немислима без наличието на здраво гражданско общество, което да въздейства адекватно и да работи в синхрон с държавните структури. Разбирането, че борбата с престъпността трябва да се извършва предимно или само от структурите на МВР е остаряло. Това може да е така, ако борбата се изразяваше само в репресивни мерки, но както вече стана ясно, те не са достатъчно ефективни.

В съвременните методи за превенция на престъпността имат своето място не само държавната администрация, но и широк кръг от неправителствени организации, та дори и религиозни институции. В западна Европа и САЩ този широк подход към предотвратяването на престъпността се е наложил от близо 20 години. Въпреки това, като член на ЕС, България следва да се обърне най-вече към опита на своите европейски.

Европейският опит

В работата си по проблемите на престъпността европейските институции са възприели следното определение на понятието „превенция на престъпността”:

“Превенцията на престъпността включва всички предприемани качествени и количествени мерки, които целят да намалят или да допринесат за намаляване на престъпността и на чувството за несигурност у гражданите. Този резултат може да бъде постиган както чрез пряко предотвратяване на криминалните действия, така и с помощта на политики и на действия насочени към ограничаване на криминогенните фактори и на причините за престъпността. Превенцията на престъпността съчетава действията на публичната власт, на компетентните органи, на съдебната власт, на органите на местното самоуправление и на създадените от тях специализирани асоциации, на частния сектор, на неправителствените организации, на академичните среди и на гражданството, всички те широко подкрепяни от средствата за масова информация.”

Както се вижда, европейските страни наблягат изключително на гражданското общество и на медиите. Участието и голямото значение на средствата за масова информация не е случайно. Личната преценка за характера и негативното въздействие на престъпността е строго индивидуална и като правило е свързана с личния опит или в краен случай с това, което най-много се дискутира или най-много се тиражира именно в средствата за масова информация.

Европейският опит сочи, че към всеки вид престъпност е нужен отделен подход. Универсална рецепта за превенция не е открита, а и всеки вид престъпност се възприема по различен начин от гражданите на страната. Докато организираната престъпност нанася много по-големи щети на държавата, то обикновеният гражданин се интересува повече от масовите престъпления, като тези срещу собствеността му, които оказват много по-сериозен психологически ефект върху личността му. Не случайно именно превенцията на този тип престъпления взима връх в европейските разбирания, защото според тях, целта е да се намали чувството за несигурност у гражданите. Този ефект се постига, преди всичко, чрез работа на местно ниво, като употребяваните средства са съобразени с особеностите на населеното място или региона. Трудността се състои в това, мерките да се доближат максимално до всеки гражданин, като се привлече най-голяма част от обществото и се активира гражданското общество, а не само обществените органи. Тъкмо този момент очевидно се оказва най-труден за постигане в българските условия, вероятно поради факта, че реално гражданско общество практически не съществува.

Във Великобритания – страна с дългогодишни демократични традиции и развито гражданско общество, се говори за три нива на превенция:

1. първична превенция – намаляваща условията за престъпления (напр. по-добре осветени улици)

2. вторична превенция – работа със семейната или учебната среда на младежи с (потенциално) девиантно поведение

3. третична превенция – работа с извършителите на престъпления – програми в затвори или детски педагогически стаи.

Специално внимание се отделя и на т.нар. структурен подход, който цели да промени цялостно социално-икономическата среда, която спомага за извършване на престъпления. Точно този момент сякаш се пропуска в България. Влошаването на цялостната социално-икономическа среда изобщо не се разглежда като цялостен проблем, а напротив. Работи се „на парче”. Проблемите се визират по отделно, а от там и решенията се търсят по отделно, без да се разбира същността на обществото като система от взаимно свързани елементи, които си взаимодействат. Поради тази причина и проблемът престъпност се разглежда някак отделно, което пък пречи на осъществяване на реална превенция, защото за целта е необходимо да се установят реалните причини за престъпността, които пък се крият в някоя от другите сфери на обществения живот.

Европейските страни с най-добре развита политика за превенция на престъпността са Испания, Великобритания, Дания, Холандия, Франция, Финландия, Швеция, и Германия. Това се дължи отчасти на факта, че в тези страни нивото на масовата престъпност е по-високо от това на организираната. За сравнение, в Австрия и Швейцария престъпността е по-ниска и съответно превантивната политика не е толкова добре развита. Страните, които имат малък опит в превенция на престъпността, оставят тази дейност изцяло в компетенцията на полицията. Страните с ясна и дългосрочна превенционна политика, като Великобритания, създават специализирани звена, които работят отделно от полицията, подпомагани от многобройни инициативи на местната власт и неправителствения сектор. Дания, Ирландия, Норвегия, Швеция, Естония и Унгария имат национални съвети за превенция на престъпността, в които участват държавни и частни организации. Във Франция съществува междуведомствена „делегация” по въпросите на превенцията на престъпността, а в Холандия този въпрос е под юрисдикцията на Министерството на правосъдието.

Както се вижда, между институционалните решения в отделните европейски страни има различия, но същността на превенцията си остава една и съща – отговаряща изцяло на европейското определение. Публично-частният подход е водещ в създаването на структурите осъществяващи и подпомагащи превенцията, като те задължително включват представители на правителството, местната власт и гражданското общество.

Програми за превенция в европейските страни

Опитът на Великобритания и Ирландия

Великобритания и Ирландия насочват усилията си към превенция на престъпността сред децата и младежите, тъй като считат, че това са най-уязвимите групи и съществува висок риск да пристъпят закона. Затова програмите за превенция целят да насърчат в ранен етап от развитието на децата тяхното социално приобщаване и да ограничат факторите, свързани със социално-икономическите условия, образованието и заобикалящата среда, които биха довели до асоциално поведение и престъпна дейност.

В двете страни съществуват много и разнообразни по вид програми за превенция на престъпността, изпълнявани от Националната полиция и други държавни ведомства, както и от граждански организации – една част имат за цел да организират гражданите за доброволно сътрудничество на полицията, а повечето акцентират върху подобряване на качеството на живот сред рисковите групи.

Великобритания

Програмата за приобщаване на младежите в областта Дерби, изпълнявана от местна гражданска организация, е насочена към млади хора между 13 и 15 години изложени на риск да престъпят закона, като им помага да се отдалечат от криминалните деяния и да използват потенциала си. Включени са клубове по интереси (по изкуства, за диджеи, градинарство и състезания), дни сред природата и лагери. Нивото на арестите сред младите хора, които участват в програмата спада с 94,6 % в сравнение с 12 месечния период преди да се запишат в програмата.

Програмата „Сигурност в центъра на Манчестър” цели да предотврати безредици в резултат на прекалена употреба на алкохол от млади мъже и жени. Специални постери и надписи върху контейнери за отпадъци призовават младежите да пият умерено. Полицаите получават допълнителни правомощия да контролират продажбата на алкохол на лица, които вече са употребили големи количества или са непълнолетни. Те могат да затварят временно нощни заведения, както и да конфискуват алкохол на публични места.

Ирландия

Програмата за приобщаване u1085 на непълнолетните в Ирландия е създадена през 1963 г. с мотива, че младите закононарушители и обществото като цяло биха спечелили повече, ако децата бъдат съветвани как да се предпазват от подобни деяния, отколкото ако се прибегне до незабавно съдебно преследване. Програмата се изпълнява от Отдела за непълнолетни нарушители във всяко от районните полицейски управления и е предназначена за деца, които:

- са съгласни да бъдат наблюдавани и съветвани от специалистите в отдела;

- поемат отговорност за поведението си; и

- могат да носят наказателна отговорност и са под 18 години.

Програмата за наблюдение на зоната около жилищния квартал започва през 1985 г. и разчита на доброволната помощ на ирландските граждани да съдействат на полицията при задържане, превенция и регистриране на криминална дейност в квартала, най-вече дребни кражби и кражби с взлом и други престъпления срещу имуществото. Програмата е създадена от Отдела за връзки с обществеността на Националната полиция и в момента включва около 2300 индивидуални схеми, като във всяка схема участват средно около 158 домакинства, т.е. ангажира общо около 260 000 домакинства в цялата страна.

Опитът на Дания

Съветът за превенция на престъпността в Дания, основан през 1971 г., е първи по своя вид в Европейския съюз. Основната му роля се състои в планиране на нови инициативи за превенция на престъпността, координация на дейността на отделните институции и разпространение на информация сред държавни институции, частния сектор и обществото. Съветът провежда научни изследвания и подпомага финансово изследователски организации, които работят върху проблемите на престъпността. В основата на програмата на Съвета стои убеждението от необходимостта от координиран, научен, междуинституционален подход към превенцията на престъпността прилаган на местно ниво, в което гражданите участват активно и носят своята отговорност.

Съветът работи в три насоки:

1. Комисията за техническа и тактическа безопасност се занимава с оборудване на големи компании, магазини, църкви, коли и къщи с техника за безопасност. Тя разпространява материали до професионални съюзи, библиотеки, полицейски управления и общини. Използва масмедиите за лансиране на кампании за превенция на престъпността и провежда консултации;

2. Комисията за информация за превенция на престъпността и междуинституционално сътрудничество има за цел да насърчава местните инициативи като привлича за участие в тях училища, социални служби, местни власти и полицията. Нейна задача е да осигури обмяната на опит между тези участници;

3. Комисията за планиране на екологичното развитие извършва наблюдение върху ефектите от престъпността върху архитектурния дизайн, градското планиране и жилищната политика.

Ситуацията в България – българският модел?

Очевидната липса на гражданско общество в страната обяснява липсата на съществуващи ефикасни мерки за превенция на престъпността съгласно европейското разбиране. Липсват програми за превенция на престъпността, които да обхващат широк спектър от държавни институции и неправителствени организации. Въпреки това, не може да се отрече, че желание не липсва, предимно на местно ниво. Всъщност с наченките на гражданско общество на местно ниво се явяват и първите случаи на превенция на престъпността с участието не само на органите на реда, но и на гражданите. Все пак тези наченки са твърде незначителни и не могат да подлежат на реално оценяване и изследване на резултатите. Интересно е да се видят и усилията, които полагат държавните институции. През 2005 г. правителството взима решение за създаване на Държавно-обществена консултативна комисия, която да координира усилията по превенцията на престъпността в България. Като колективен орган за широко обществено представителство по въпросите на превенцията на престъпността, комисията трябва да дава насоки и да осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените организации и другите структури на гражданското общество по въпросите на превенцията на престъпността, с особено внимание към проблематиката на младежката престъпност, работата с уязвими групи от обществото, превенцията на престъпността, свързана с наркотици и на най-често извършваните престъпления, свързани с личността и имуществото на гражданите, подкрепа за жертвите на престъпления и др. През 2007 г. Национална служба "Полиция" в партньорство с други министерства, държавни институции, бизнес организации, частни охранителни фирми и неправителствени организации си поставя за цел организирането и провеждането на Национален ден на превенцията, под надслов “Заедно за по-сигурно бъдеще”. Със заповед на министъра на вътрешните работи месец септември е обявен за месец на превенцията по отношение работата на полицията. В цялата страна са разпоредени за изпълнение различни превантивни мероприятия: дни на отворени врати, викторини с участието на деца, състезания по приложно колоездене, организирането на детски полицейски академии, конкурси за детска рисунка на тема: “Заедно за по-сигурно бъдеще”, изложби и демонстрации на полицейска техника, въоръжение, коли, мотори и служебни животни. Мероприятията се провеждат на местно, регионално и национално ниво.

Това, което прави впечатление обаче, е фактът, че държавата и органите на реда винаги са в центъра на инициативите по превенцията. Интересен е фактът, че инициативата стои някак изкуствено, на фона на общата липса на интерес от страна на обществото по въпросите за превенцията. Самата инициатива също изглежда леко нелепа. Да, децата се забавляват, посещават интересни места, но вероятно информационни курсове за вредата от престъпността, наркотиците, алкохола и други бичове на българското общество биха били по-полезни. Разбира се, че това зависи от възрастта на децата, но дори при най-малките има начини да се покажат основните моменти, които да се запечатат в съзнанието на бъдещите граждани.

Интересен е моментът с изграждането „от горе на долу”. Държавните институции сякаш се опитват да притискат това, което всъщност са наченки на гражданско общество да изградят съвместни структури за превенция на престъпността. В момента съществуващите неправителствени организации в България, преди всичко посочват проблемите на обществото, но много рядко предлагат конкретни решения или имат необходимите ресурси за тяхното прилагане. В крайна сметка се изграждат структури, които най-вероятно в бъдеще се окажат не само неустойчиви, но и крайно неефективни. Подобни структури за съвместна работа би трябвало да се инициират от гражданското общество, от самите индивиди и организации, които го изграждат, а не от държавните структури. Тогава тяхната ефективност е значително по-висока.

В крайна сметка, българският модел, доколкото този начин на работа може да бъде наречен така се оказва отново достатъчно погрешен и направо обратен по структуриране на европейският, в чиято основа е гражданското общество. В този смисъл в близко бъдеще не може да се очаква в България да се провежда достатъчно ефективна превенция на престъпността, защото поради липса на ясно обособено гражданско общество с нея основно ще се занимават правораздавателните органи, за които са присъщи предимно репресивните мерки.