Според Оксфорсдкия тълковен речник, думата религия има поне три дефиниции, като най-разпространена от трите е следната: „1. вярата в съществуването на един или много богове, както и дейностите, които са свързани с тяхното почитане.”

Тежестта и авторитетът на издателството на речника ни карат да вярваме, че именно това е най-точното и пълно обяснение на думтата. Това вероятно е така, въпреки че, както казва Протагор, за всяко твърдение има две противоположни мнения. Конкретно в случая е по-важно как тълкуваме самата религия, а не каква е нейната дефиниция. С други думи е нужно да се отлъчим от общото мнение и сами да се опитаме да разграничим вижданията си за божественото и земното; духовното и тленното; вечното и преходното.

Без съмнение, водещото в религията е духовното, разумното схващане за света, тъй като да си религиозен не значи да вярваш сляпо в неизвестността, а напротив - нужно е сам да потърсиш и схванеш същността на самата религията и нейния морално-етичен код чрез разума. И въпрки това, наяве изниква нуждата от помощник, тоест посредник в търсенето на Бога. С други думи появява се църквата.

За изминалите две хилядолетия, християнската църква преминава през множество изпитания. Тя бива едновременно враг и покровител; обединител и разделител. В годините на Средновековието, двете съревноваващи се страни – Католическият Запад и Православният Изток открито враждуват помежду си. Причините за този конфликт са комплексни, но в тях ясно личи влиянието на властта и интересите свързани с нея. Тук, разбира се, не става въпрос единстветно за религиозна власт, но и за светска. Всъщност, в годините на Средните векове, двата вида власт често се преплитат до неузнаваемост, като по този начин, в интересите на клира все повече се налага чисто материалният аспект на битието и в частност стремежът към забогатяване.